House Of Night

Добре дошли в Мрака!!!
 
ИндексPortalРегистрирайте сеВход
Poll
Latest topics
» Пътуване през спомени, част 1 - Делиян Маринов
Пет Фев 28, 2014 10:24 am by

» Номер на песен в айпода ви
Чет Май 03, 2012 8:21 am by

» Вампири
Чет Май 03, 2012 8:11 am by

» Автор-Книга
Чет Май 03, 2012 8:08 am by

» Да преброим до 1000
Чет Май 03, 2012 8:05 am by

» Преди да влезеш си намисли съществително!
Чет Май 03, 2012 8:03 am by

» Математика или Български език
Чет Май 03, 2012 7:58 am by

» Любими учители
Чет Май 03, 2012 7:56 am by

» Номер в класа
Чет Май 03, 2012 7:55 am by

Очаквайте
Преводи във форума


Ние подкрепяме:

Гласувай за нас в:
Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувай за тази страница в Българския ТОП
Последвай ни в:

Share | 
 

 Забранен копнеж

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Nyx_Vampire
Admin
Admin
avatar

Female Брой мнения : 659
Points : 1604
Reputation : 6
Birthday : 27.12.1994
Join date : 31.12.2009
Age : 23
Местожителство : България,Добрич
Job/hobbies : reading books

ПисанеЗаглавие: Забранен копнеж   Нед Мар 13, 2011 6:05 am

-Как не те е срам да се прибираш толкова късно!-разкрещя се Сюзън на мъжа си.
Той се спъна на края на килима и се подпря на бозавата стена,за да не падне.Не можеше да съсредоточи кървясалият си поглед в една точка,а пък камо ли да накара краката си да не се огъват като кашкавал.
-Млъквай!Ще се прибирам,когато си искам!Докато аз плащам за храната и покрива над главите ни,ще ме уважаваш и ще си държиш езика зад зъбите!-заваляно й отвърна Джон.
-Ти плащаш!?-изхили се Сюзън горчиво.-Та ти през времето, когато не си пиян,пиеш!Не си ходил на работа от две седмици или умът ти е толкова размътен,че забрави,че те уволниха!Защото аз не съм!Идиот такъв!
Този път ,когато Джон се опита да мръдне,не успя да се задържи на краката си и се пльосна звучно на земята.
Това беше един от многото спорове на семейство Карсън. На Джес й беше дошло до гуша да слуша разправиите на родителите си всеки ден.В последно време въобще не я забелязваха.Сякаш беше призрак за собственото си семейство.Каквато й глупост да направеше все й се разминаваше.Повечето от седемнадесетгодишните й съученици биха се радвали на такова отношение.Биха го нарекли безгрижие и свобода,но Джес смяташе това за немарливост,безотговорност и бездушие.Тя се надигна от стълбите,откъдето слушаше поредния спор и влезе в стаята си.Съблече потничето и късите панталонки,с които седеше вкъщи и облече лилав потник,целия обсипан с пайети и сиви дънки,раздрани на коленете.Разреса косите си,грабна черното си кожено яке от стола и слезе надолу.Там майка й още повече се разпалваше от хапливите отговори на баща й и Джес не я учуди това,че изобщо не я забелязаха.Тя уби лилавите си кубинки и грабна чантата си от закачалката до вратата.
Беше минало единадесет часа вечерта,но времето беше меко.Семейството й живееше в един от запуснатите квартали,защото парите не им стигаха за по-хубаво жилище.За това пък Джес работеше тайно от родителите си и с парите угаждаше на прищявките си.Например якето й беше закупено от третата й заплата,а потникът от последната.
Навън почти не се чуваха коли или някакво движение изобщо, защото хората по принцип не смееха да излизат по това време,за да не бъдат обрани или още по-лошо.Тези ненаписани правила обаче не се отнасяха за Джес.Тя просто беше уморена от всичките спорове и искаше да излезе и да се напие като баща си, за да не помни нищичко на сутринта.
Заведенията бяха затворени отдавна по тази улица и работеха само няколко бара,чиято клиентела беше общо взето съставена единствено от рокери и проститутки.
По-надолу висеше един неонов надпис”Граунд Зироу” на стена над затъмнено барче.Досега Джес никога сякаш не го беше забелязвала преди.Тя пристъпи бавно към него и колебливо отвори вратата.Вътре мъждукаха няколко лампи,допълнително забулени от дима,който беше попил чак в стените.Чуваха се стари рок парчета от един джубокс точно до вратата и силен смях от една от масите.Вътре нямаше почти никого или поне не се виждаха много хора в затъмненото помещение.Джес изкашля пушека от дробовете си и няколко погледа се обърнаха към нея.Изглежда имаше пет човека-една жена и един мъж на една маса и още трима,чийто пол не можеше да се определи ,на друга.
-Вятърът е довял прясна кръв в скромния бар,Вин.-изхихика се жената.Имаше силен акцент.Тя беше към тридесет и няколкогодишна с разпърпана тъмна коса и покрито лице с грим.Беше кръстосала крака на един фотьойл и пушеше цигара. Нещо в светещите й очи въпреки това подсказваше,че не е лека проститутка.
Мъжът на име Вин пък беше висок и строен със сресана на една страна руса коса и облечен в чисти тениска и дънки.Мазната му усмивка обаче разваляше красивата му външност и му придаваше някаква неизмерна лукавост за такова младо лице.
-Мхм.Изглежда толкова…вкусна!-каза Вин пресметливо.После леко подскочи на фотьойла си и извика радостно.-Пу за мен!
-О,я стига!Нали се разбрахме да делим!-намуси се жената. Изглеждаше смешно по-скоро,а не сърдито или разочаровано.
-Не и тази,Кося!-отвърна Вин.
Джес завъртя очи и отиде да седне на бара.Момче,което беше с може би година по-голямо от Джес,бършеше стъклени чаши с някакъв парцал.На табелката му пишеше ”Кас Витейл”.Той беше слабо момче с кестенява коса и бяла тениска с надпис „Опасност! Стой далеч!”. Джес се засмя тихо и момчето й стрелна гневен поглед.
-Какво е толкова смешно?-попита той навъсен.
-Ами просто хората не могат да стоят далече,след като трябва да си поръчат от теб!-отвърна му Джес.
Той погледна надолу към надписа,който тя гледаше. Изглеждаше по-дружелюбно настроен,но имаше нещо нередно с очите му също като при другите.
-Предполагам си права.Какво искаш?-попита той малко по-приятелски.
-Чисто водка.-изстреля отговора си Джес прекалено бързо и нервно се засмя.
Той я погледна с повдигнати вежди и каза:
-Няма да те питам дали имаш осемнадесет,защото вониш на умора и отчаяние!
Тя кимна леко като все още се усмихваше глуповато и нервно.
-М-х-м.И непълнолетна.-изкиска се онази неприятна жена с прекаленото много грим.-Захарче,я кажи,ти да не си сираче?
-Не.-отвърна тихо Джес.
-Ами предполагам,че се чувстваш такава,щом родителите ти са те пуснали по това време.-исписука Кос като кръстоса крака на другата страна и дръпна рязко от цигарата си.По земята се посипа пепел и момчето на бара я изгледа гневно.-Уупс, съжалявам, Кас, захарче!-примига тя невинно.
-Може изобщо да не са разбрали,че излиза.-Намеси се небрежно Вин.-За момичето говоря.
Кас сложи чаша,пълна с водка,пред Джес и тя отпи жадно от нея.Алкохолът се стече по гърлото й разля топлина по цялото й тяло.
Вратата рязко се отвори,всички застинаха и се поклониха с глави към новодошлия.Той влезе и се отправи към една крайна маса като по пътя се обърна към Кас отчетливо:
-Обичайното!
-Веднага.-отвърна момчето и се засуети да налива някакъв ликьор в една кристална чаша.
Всички започнаха бавно да се връщат към заниманията си и жената и мъжът пак започнаха да се заяждат с Джес.
-Сигурно си много палава,за да избягаш от дома в този късен час.-ухили й се мазно Вин.Тя преглътна шумно и отново отпи от водката.
-Нем!-констатира Кося.-Сигурно е невидима за родителите си.
Джес се учуди колко точни са предположенията им,сякаш че можеха да четат мислите й.Започна да се ядосва и им завика:
-Оставете ме намира!Просто искам да се напия и да се прибера у дома!
Двамата започнаха да се хилят силно и музиката почти не се чуваше.
-Чу ли я!?Да се напиела и да се приберяла у дома!-изхили се Кося.-Гледа да не се разцивриш,захарче!
Тези идиоти започнаха да удрят с ръце по масата и да се прививат от смях,докато гнева в Джес се разпалваше още повече.Изведнъж тя усети болка в ръката си и когато се обърна,видя че е строшила чашата с ръка и се беше порязала.
-О,по дяволите!Ще платя за това!-обърна се към Кас тя.Той беше занесъл питието на мистериозния мъж и се беше върнал.-Може ли някаква кърпа или салфетки?
Той й подаде един парцал и почисти плота от стъкълцата и разлятата водка.
-Оу,пази се,Вин!Мисля,че я ядосахме!-изкиска се Кося.
-Давай да се омитаме,че ей сега ще ни налети на бой!-каза той като се преструваше че го е страх.
Двамата започнаха отново да се хилят неистово и подхранваха яростта в Джес.
-Млъкнете.-обади се спокоен глас от крайна маса.-Оставете момичето на мира.
Вин и Кося млъкнаха и се спогледаха.След малко тя се престраши и попита:
-Запазваш ли си я,Фабиан?
Той не можа да отговори,защото Джес беше взела друга чаша и го замери с нея.Тя очакваше,че стъклото ще се счупи близо,но явно замахът й бе доста силен,защото стигна чак до тъмния ъгъл,в който беше седнал той.
-Щях да се оправя и сама!-Изкряска тя.-Не съм молила за помощ и милостиня!
Той се ококори срещу нея невярващо и чейнето му падна.
-Е,Фабиан?-попита малко по-предизвикателно Кося.
Той седя още няколко секунди така,но успя да се отърси от шока и каза:
-Да,запазвам я.

_________________

O lift me from the grass!
I die! I faint ! I fail!
Let thy love in kisses rain
On my lips and eyelids pale.
My cheek is cold and white,alas!
My heart beats loud and fast:
O press it to thine own again,
Where it will break at last!
Върнете се в началото Go down
http://house-of-night.forumotion.com
 

Забранен копнеж

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
House Of Night :: FanArt/Лично творчество :: Книги :: Deep Secrets series-
Free forum | © phpBB | Поддръжка на форума | Връзки | Сигнал за злоупотреба | www.sosblogs.com